Разбирането кога и как бебетата развиват самочувствие е завладяваща област на детската психология. Самосъзнанието, разбирането, че човек съществува като индивид, отделен от другите, започва да се появява в ранна детска възраст и продължава да се развива през цялото детство. Разпознаването на тези ранни индикатори позволява на родителите и лицата, които се грижат за тях, да подкрепят когнитивния и емоционален растеж на детето си. Тази статия изследва ключовите етапи и поведения, които сигнализират за развитието на самосъзнанието на вашето бебе.
Тестът на Руж и саморазпознаване
Класически експеримент за оценка на самосъзнанието е тестът за руж. Това включва поставяне на петно от руж (или някакъв забележим белег) върху лицето на детето, без то да знае. След това детето се поставя пред огледало. Ако детето докосне собственото си лице, опитвайки се да премахне белега, това предполага, че то разпознава отражението като себе си. Това обикновено се случва около 18-месечна възраст.
Преди тази възраст бебетата може просто да третират отражението като друго бебе. Те могат да се усмихват, да бърборят или дори да протегнат ръка, за да докоснат „другото“ бебе в огледалото. Това поведение показва социален интерес, но не непременно самопризнание.
Успехът на теста за руж е важен крайъгълен камък. Демонстрира когнитивен скок в разбирането на собствената физическа форма.
Използване на местоимения: „Аз“ и „Мое“
Начинът, по който детето използва местоимения, също може да показва развиващо се самосъзнание. Около времето, когато започнат да преминават теста за руж, децата започват да използват „аз“ и „мое“, за да се отнасят към себе си и своите притежания. Тази лингвистична промяна е важна стъпка.
Първоначално децата могат да се обръщат към себе си с името си. Например, дете може да каже: „Лили иска играчката“. Преходът към използване на „аз“ или „аз“ демонстрира разбиране за себе си като отделен индивид.
По същия начин притежателното местоимение „мое“ отразява чувството за собственост и отделеност. Това показва, че разбират концепцията за принадлежност и собствената си идентичност по отношение на обектите.
Разбиране на емоциите и емпатията
С нарастването на самосъзнанието бебетата започват да разбират собствените си емоции и впоследствие емоциите на другите. Тази нарастваща емпатия е ключов показател за социално и емоционално развитие. Наблюдаването как детето реагира на чувствата на другите дава представа за тяхното саморазбиране.
Например, бебе, което утешава друго дете, което плаче, демонстрира емпатия. Това предполага, че те могат да разпознаят и да се свържат с дистреса на другото дете. Това изисква определено ниво на самосъзнание, за да разграничат собствените си чувства от другите.
Бебетата също започват да проявяват по-широка гама от емоционални изрази. Те могат да покажат по-отчетливо радост, тъга, гняв и разочарование. Тази емоционална сложност отразява по-дълбоко разбиране на техните вътрешни състояния.
Имитация и ролеви игри
Имитацията е основен аспект на ученето и развитието. Тъй като бебетата стават по-осъзнати, тяхното имитативно поведение става по-сложно. Те започват да имитират не само действия, но и роли и поведение, които наблюдават у другите. Това е тясно свързано със себеразбирането.
Например, малко дете може да се преструва, че готви вечеря като родителя си или да говори по телефона играчка, както е виждало да прави възрастен. Тази ролева игра означава, че те интернализират и разбират различни роли и идентичности.
Чрез имитация бебетата изследват и определят собственото си чувство за себе си. Те експериментират с различни начини на съществуване и разбиране на своето място в света. Това е решаваща част от развитието на силно чувство за идентичност.
Постоянство на обекта и самопродължителност
Постоянството на обекта, разбирането, че обектите продължават да съществуват, дори когато са извън полезрението, е предшественик на самосъзнанието. То се развива по-рано от саморазпознаването, но е от съществено значение за разбирането на себе си като непрекъснато образувание. Това разбиране е от решаващо значение за формирането на стабилно самочувствие.
Когато бебето разбере, че дадена играчка все още съществува, дори когато е скрита под одеяло, то развива когнитивната основа за разбиране, че и то продължава да съществува във времето. Тази концепция за самоприемственост е от съществено значение за развитието на сплотена идентичност.
Без постоянството на обекта би било трудно да се разбере идеята за последователно Аз. Способността да си спомняме минали преживявания и да предвиждаме бъдещи разчита на това фундаментално разбиране за непрекъснато съществуване.
Отговаряйки на името им
Един от най-ранните признаци за развитие на самосъзнание е способността на бебето да разпознава и отговаря на собственото си име. Това обикновено се проявява на възраст от 6 до 9 месеца. Това показва, че те започват да свързват специфичен звук със собствената си идентичност.
Когато бебето постоянно обръща глава или прави контакт с очите, когато се казва името му, това показва, че разбира, че името се отнася за него. Това е решаваща стъпка в развитието на самочувствие.
Родителите могат да насърчат това, като често използват името на бебето по положителен и ангажиращ начин. Това помага на бебето да свърже името си с положителни взаимодействия и да изгради по-силна връзка със собствената си идентичност.
Разбиране на личното пространство
Развитието на самосъзнанието също включва разбиране на концепцията за лично пространство. Докато бебетата растат, те започват да разбират границите на собственото си тяло и пространството, което то заема. Това разбиране е от съществено значение за взаимодействието със света около тях.
Например, малко дете може да се съпротивлява да бъде докосвано или преместено без тяхното съгласие. Това показва, че те са наясно със собственото си тяло и пространството, което заема, и че имат право да го контролират. Това е знак за нарастваща автономия и самосъзнание.
Родителите могат да подкрепят това развитие, като зачитат личното пространство на детето и искат разрешение, преди да го докоснат или преместят. Това помага на детето да развие чувство за собственост върху собственото си тяло и пространство.
Често задавани въпроси
Кога обикновено се развива самосъзнанието при бебетата?
Самоосъзнаването започва да се появява постепенно в ранна детска възраст, като важни етапи настъпват около 18-месечна възраст. Тестът за руж често се използва за оценка на саморазпознаването на този етап.
Какво представлява тестът за руж и как той показва самосъзнание?
Тестът с руж включва поставяне на петно руж върху лицето на дете и наблюдаване на реакцията му пред огледало. Ако детето докосне собственото си лице, за да премахне белега, това предполага, че то разпознава отражението като себе си, което показва самосъзнание.
Как езиковото развитие е свързано със самосъзнанието при бебетата?
Използването на местоимения като „аз“ и „мое“ показва нарастващо разбиране за себе си като отделен индивид. Тази лингвистична промяна често съвпада с други показатели за самосъзнание.
Каква роля играе емпатията в развитието на самосъзнанието?
Емпатията, способността да разбираме и споделяме чувствата на другите, е тясно свързана със самосъзнанието. Разпознаването и реагирането на емоциите на другите изисква разбиране на собственото емоционално състояние и разграничаването му от другите.
Как родителите могат да подкрепят развитието на самосъзнанието на своите бебета?
Родителите могат да подкрепят самосъзнанието, като използват често името на бебето, насърчават имитацията и ролевите игри, зачитат личното им пространство и насърчават емоционалното изразяване и разбиране.
